Най-голямото богатство на едно училище са неговите ученици. Хиляди ученици са пристъпвали плахо училищния праг на първия си учебен ден и после стъпка по стъпка, ден след ден, година след година, водени от своите учители са изкачвали стълбата на познанието. Всеки е избирал пътя, по който да върви, професията си, мястото, в което да живее. Достигнали са до различни височини, имали са своите върхове и победи, но най-важното е, че са станали добри хора!
Началото на просветното дело в село Дражево е поставено в далечната 1875 година.
Първото училище е било начално и в него са се обучавали деца от 8 до 16 годишна възраст. Учебните занятия се водели по отделения слято, с деца от всички възрасти. Учениците се обучавали от 1 учител по взаимоучителният метод- по големите и по-напреднали ученици обучавали по-малките. Сградата на първото училище се е намирала на мястото на сегашното училище. При земетресението през 1908 година сградата е разрушена и докато се възстанови децата учат в частна къща и един дюкян.
Първият учител в училището е Курти Иванов Вандов.
През учебната 1913/1914 година в училището се обучават 31 момчета и 19 момичета.
През 1914/1915 година – 32 момчета и 25 момичета.
Увеличаването на броя ученици води до назначаване на втори учител. Увеличавали се и учебните дни за една учебна година – от 92 учебни дни през 1913/1914 година на 205 дни през 1919/1920 година. Спазвал се закона за задължителното образование.
Първите жени – учителки са Кръстина Султанова и Иванка Парушева.
През 1937 година учителите вече са трима. Един от тях е назначен за главен учител. Учителите били назначавани от училищното настоятелство. Към училището е създадена и ученическа кооперация, като със събраните средства се закупували учебни пособия и обзавеждане.
От 1920 до 1949 година учители са били: Васил Калчев, Кръстина Султанова, Иванка Парушева, Веса Жекова, Иван Кирилов, Кирил Бояджиев, Стефанка Георгиева, Марийка Гайдарова. През този период училището е начално и след завършване на началното си образование учениците продължавали обучението си в с. Извор / сега Кабиле/.
Идеята за построяване на нова сграда на училището се заражда през 1940 година, но самото строителство започва през 1947 година под ръководството на Николай Атанасов. През 1949 година новата сграда отваря врати за първите си ученици. През 1950 година училищната сграда се електрифицира, което дава нови възможности за пълноценното използване на училищната база – провеждат се вечерни курсове за ограмотяване и повишаване на образованието на населението. В сутерена са организирани и кинопрожекции. За учениците е било осигурявано топло мляко. Главният учител Георги Андонов Пейчев става първият директор на училището.
През годините директори на училището са били:
От 1950 година – Георги Андонов Пейчев
От 1953 година – Иван Караиванов
От 1956 година – Иван Желев
От 1957 година – Георги Балчев
От 1961 година – Радка Стоянова
От 1961 година - Йордан Георгиев.
От 1971 година - Илия Кованджиев
От 1976 година - Стефанка Балева.
От 1980 година - Гончо Вълчев.
От 1983 година - Павлина Генчева
От 1985 година – Андон Кръстев
От 1998 година – Марина Николова
Директорът Йордан Георгиев, заедно с учителите Йордан Вълчанов, Станка Флорова, Иванка Йорданова, Ройка Карабойчева, Илия Кованджиев, Събка Колева, Стоянка Георгиева, Иванка Динева, Маринка Йорданова, Стоянка Димитрова, Илия Попов, Мария Сандева, Димитър Атанасов, Зарка Колева, Мария Цонева, Катя Вълчанова, Недялка и Стоян Дочеви, работят по обновяване на учебната база на училището. Освен задължителните учебни часове има много кръжоци, организират се екскурзии и лагери.
През учебната 1963/1964 година е въведено задължително обучение до 8 клас. Разкриват се 2 паралелки за учениците от селата Дражево, Кабиле и Хаджидимитрово. Увеличаването на броя на учениците налага преминаване на двусменен процес на обучение. За децата от съседните села е отворено общежитие, занималня и стол за хранене.
В училището е изграден и оборудван модерен кабинет по химия и биология.
През 1971 година директор на училището става Илия Кованджиев.
С активното участие на учителите и служителите на училището е изграден водопровод и отводнителен канал. Водоснабдяването на училищната сграда е от голямо значение за поддържането на добро хигиенно състояние на училището.
Опитното поле, което се намира в края на селото е преместено до училищния двор и под ръководството на учителката Събка Колева се отглеждат разнообразни култури.
За най-малките дражевчета отваря врати и ЦДГ. Неин директор е Иванка Динева, а учителка е Пенка Иванова.
През 1976 година директор на училището става Стефанка Балева. Изградено е Училищно настоятелство с председател Тодор Крайчев, което се грижи за обогатяване на материалната база на училището.
През периода 1980-1985 година под ръководството на директорите Гончо Вълчев и Павлина Генчева се обновяват електрическата инсталация и се поставя началото на изграждането на отоплителна инсталация.
През 1985 година директор на училището става Андон Кръстев.
Съвместно с Училищното настоятелство, ръководено от Тодор Крайчев за учениците са осигурени първите компютри. Подменя се дограмата, подовите настилки, остъклява се стълбището, подменя се парният котел с по-мощен, подменят се и радиаторите на отоплителната инсталация. В ръководеният от Андон Кръстев екип са преподавателите Илия Кованджиев, Тодорка Фотева, Мария Данева, Събка Колева, Илия Илиев, Гергана Димитрова, Станка Колева, Иванка Динева, Амелия и Михаил Михайлови, Снежа Рускова, Галя Стоянова, Донка Качулева, Марина Николова, Антоанета Тодорова, Виолета Добрева, Спаска Илиева, Веселин Врачански, Галина Маринова.
През 80-те години учителката по история Иванка Динева заедно с учениците извършва богата краеведческа и фолклористка работа. Издирват се материали и се изготвят албуми с участниците във войните. Пресъздадени са много от обичаите и фолклорните традиции - Коледуване, Великден, Лазаруване, седянка, заговезни.
През 1985 година учениците и фолклорният състав при читалището изнасят открит урок по музика и фолклор пред музикални дейци и преподаватели по музика от Южна България. Пред гостите и населението на Дражево са представени автентични празници и обичаи от фолклорният календар на българина. Урокът по музика и фолклор се превръща в урок по родолюбие, които оставя трайни следи в спомените на всички.
-5012.png)
